5 неща, които правите редовно, а кучето ви тайно мрази

куче Снимка: iStock

К учетата са редом до хората от векове – те са нашите най-добри приятели, грижат се за безопасността ни, правят ни компания и са се превърнали в част от семейството ни. Именно поради това, често ги възприемаме като изключително сходни с нас и сме склонни да им приписваме човешки черти, емоции и предпочитания. Няма смисъл да отричате – всички го правим! И това е съвсем естествено – тъй като обичаме домашния си любимец, ние искаме да споделим с него всичко, което ни носи радост и ни кара да се чувстваме добре. Тук обаче се крие един важен момент – светът на кучето е коренно различен от нашия. За това и неща, които за нас са израз на нежност, привързаност и обич, за косматия ни другар могат да са непонятни, дразнещи, а понякога – дори плашещи. 

кучеСнимка: iStock

Не трябва да го приемате лично: хората и кучетата просто възприемаме света по различен начин. Докато ние сме по-скоро визуални същества и разчитаме най-вече на зрението си, четириногите ни спътници се водят от обонянието и слуха си. Това води до различни приоритети, различни стимули и различни реакции. Например, една ароматна свещ или парфюм, които за човек са приятни и ненатрапчиви, за кучето могат да бъдат непоносими, защото неговият нос е хиляди пъти по-чувствителен.

Друг ключов момент е в комуникацията. Хората сме емоционални и обичаме да показваме обич чрез физически контакт – прегръдки, целувки, докосвания. Но за домашния ни любимец тези действия не са толкова приятни. Нещо повече, в кучешкия свят приближаването на лице в лице или обръщането с ръце може да се възприеме като заплаха или ограничаване на личното пространство. Нещо, което за нас е израз на нежност, за косматия ни другар може да е източник на напрежение или дори да предизвика агресия. Важно е да осъзнаем, че кучетата не „мразят“ тези неща в смисъла, който ние влагаме в тази дума. Четириногите ни другар просто имат друг начин на възприятия и реагират естествено, водени от инстинктите си. Това, което дразни и изнервя домашния ви любимец, обикновено не е лично насочено срещу вас, а е резултат от биологията и психологията на животното. 

Dogsandcats.bg

кучеСнимка: iStock

Тук се крие и чарът, но и предизвикателството на съвместното ни съжителство. Ние обичаме кучетата си толкова силно и създаваме толкова близка връзка с тях, че често забравяме, че те не са хора, а нашите навици и предпочитания не са им присъщи. Но за да сме по-добри и отговорни стопани, важно е да си напомняме, че тези разлики са съвсем нормални. Необходимо е да уважаваме начина на живот на четириногия си спътник, да познаваме и зачитаме границите му, като същевременно се научим да разчитаме сигналите на комуникацията му – това е ключът към хармонична връзка. 

Именно затова темата за „нещата, които хората обичат, а кучетата тайно (или не чак толкова!) мразят“ е толкова любопитна и сякаш винаги актуална. Тя ни помага да осъзнаем разликите между нашия свят и техния. Защото често онова, което ние смятаме да акт на обич или забавление, за домашния ни любимец може да бъде стресиращо преживяване. Ето няколко на пръв поглед невинни навици, които искрено дразнят косматия ви другар.

  • Често и силно прегръщане

За нас силната и искрена прегръдка е един от най-добрите начини да изразим обич. Включително и към домашния си любимец – все пак искаме той да знае колко ни е грижа, нали? И макар да не може да се отрече, че на някои четириноги им допада или поне толерират тази форма на физическа обич, като цяло... не съвсем. 

кучеСнимка: iStock

Прегръщането не е механизъм, който кучетата използват, за да се свържат или да се социализират. Така че, когато вие обвиете ръце около животното, това е чужда за него концепция, а понякога може дори да се разтълкува като агресия. 

Ако сте един от милионите собственици на кучета, които не са убедени, че домашният ви любимец обича прегръдките, вгледайте се в езика на тялото му. Дали се сковава, когато го докоснете? Отклонява ли поглед, опитва ли се да се измъкне? Всичко това са все признаци, че животното не се чувства удобно, не му е комфортно и е най-добре да го освободите от прегръдките си. Буквално. Някои кучета понасят прегръдките търпеливо, но вътрешно се стресират – признаци за това са отдръпване, облизване на устни, прозяване или опит за измъкване. Това не означава, че косматият ви другар не ви обича, а че предпочита да му покажете обич по различен начин – чрез близост и игри, а не чрез физическо „заключване“.

куче прегръдкаСнимка: iStock

  • Продължителното взиране в очите

Хората често свързват гледането в очите с доверие, обич и искреност. При кучетата обаче продължителният и настойчив зрителен контакт може да се възприеме като предизвикателство или дори заплаха. В животинския свят директното взиране е част от езика на доминацията. Затова, ако седнете и дълго време гледате питомеца си в очите, без да очаквате нещо от него, просто така, той може да се почувства напрегнат, дори да отвърне с ръмжене или да отмести поглед. Това не значи, че кучетата не търсят визуален контакт с любимите си хора – те го правят, но по свой начин, по-кратко и в съчетание с други сигнали на доверие. 

кучеСнимка: iStock

  • Общуване единствено чрез думи

Въпреки че кучетата разбират няколко думи и фрази (най-вече „лакомство“ и „разходка“!), те използват предимно езика на тялото за комуникация със стопаните си. За това и животните се объркват, когато стопанинът им казва едно, а тялото му сочи друго. Например, ако дадете команда на кучето си да стои мирно, но след това се наведете напред, то вероятно ще приеме този ви жест като знак, че може да тръгне към вас. Ако установите, че линията на комуникацията между вас и домашният ви любимец е изкривена, помислете за физическите действия, които самите вие предприемате, когато говорите. 

кучеСнимка: iStock

  • Дългите монолози и сложни изрази

Това отново е често срещан проблем, свързан с разликите в начините на комуникация при кучетата и хората. Много стопани обичат да разговарят с питомците си като с хора – и това, разбира се, не е проблем, защото и тонът, и емоцията ни често прозират зад думите. Но когато започнем дълги монолози, пълни с непознати думи и сложни изречения, за кучето ни това се превръща в бял шум. Макар да различават някои думи, четириногите не разбират езика ни в детайли, а по-скоро се фокусират върху интонацията, жестовете и изражението на лицето ни. Кучетата предпочитат кратки и ясни команди и насоки. Ако често говорите на домашния си любимец по начин, който няма смисъл за него, той може да се почувства объркан и дори – игнориран. Вместо това се стремете да използвате кратки, ясни думи, съчетани с последователни жестове, така че общуването да бъде по-разбираемо и приятно.

кучеСнимка: iStock

  • Говорите му като на бебе постоянно

Всеки собственик го прави и в това няма нищо лошо! Истината е, че трудно можем да се въздържим да не говорим като на бебе с домашния си любимец от време на време – та той е толкова сладък!

В някои ситуации обаче, бебешкият ви глас може да бъде интерпретиран по различен начин от страна на кучето ви. По-точно – високият хленчещ тембър, който някои четириноги виждат като сигнал, че сте уплашени или притеснени. И ако сте забелязали, че кучето ви идва при вас всеки път, когато използвате подобен глас, то е защото животното иска да се увери, че сте добре! 

кучеСнимка: iStock

Как да подобрим комуникацията с кучето си

Комуникацията между човек и куче е специална и уникална – тя не се базира на думи, а на взаимно доверие, емоции и разбиране. Ако искаме да имаме хармонична връзка с четириногия си другар, трябва да се научим да „говорим“ на неговия език, а не да очакваме той да научи напълно нашия. Това означава да обръщаме внимание не само на командите, които му даваме, но и на начина, по който го правим – как се държим, каква е интонацията ни и колко последователни сме в действията си.  

Първата и най-важна стъпка е наблюдението. Кучетата комуникират предимно чрез езика на тялото – положението на ушите, движенията на опашката, погледа, позата на тялото. Ако се научим да разчитаме сигналите, които питомецът ни дава, ще разберем много повече за настроението и нуждите му. Например, махащата опашка не е непременно знак за радост. Понякога това е признак на възбуда, стрес и дори тревожност. Лекото прозяване и облизването на устните пък, може да е опит на животното да ви каже, че нещо го напряга.

кучеСнимка: iStock

Втората стъпка е последователността. Кучетата обичат яснота и рутина. Ако днес позволявате на кучето да скача по вас, а утре го наказвате за същото, това ще го обърка. Същото важи и за командите – използвайте едни и същи кратки думи и жестове за конкретни действия. Така домашният ви любимец бързо ще разбере какво искате и ще се чувства сигурен, защото правилата са ясни и постоянни.

Не по-малко важно е използването на позитивна мотивация. Вместо наказания, много по-ефективно е да възнаграждаваме доброто поведение с похвала, лакомство или игра. Кучетата са силно ориентирани към това да ни радват и да получават одобрението ни, така че една проста дума „Браво!“ или леко потупване често работи по-добре от всяка критика. Така комуникацията се гради върху доверие, а не върху страх.

Друг ключов елемент е тонът на гласа. Кучето ви може и да не разбира сложни думи или изрази, но то отлично улавя интонацията. Спокойният и уверен тон му носи сигурност, а веселият – радост. От друга страна, крясъците или раздразнението често го стресират и карат да се затвори. Затова, ако искаме да предадем правилно посланието си, по-добре е да внимаваме не само какво казваме, но и как го казваме.

Не бива да подценяваме и играта като форма на комуникация. Тя не е просто развлечение, а начин за изграждане на връзка и доверие. Чрез игра кучето учи граници, развива ума си и усеща, че е важна част от „глутницата“. Дори кратки ежедневни занимания – хвърляне на топка, гонене или разходка с повече свобода – са език на любов и разбирателство.

кучеСнимка: iStock

И накрая, но не по значение – емпатията. Колкото повече се опитваме да гледаме на света през очите на кучето си, толкова по-лесно ще разберем защо реагира по определен начин. Ако то избягва шумни места, вероятно не е „инатливо“, а просто се чувства несигурно. Ако лае настоятелно, може би се опитва да привлече вниманието ни към нещо важно. Когато спрем да мислим единствено по човешки и се поставим в неговата позиция, връзката става много по-дълбока.

Вижте още: 

Защо кучетата унищожават неща, когато са сами

10 начина, по които притеснявате кучето си

Виж още